Професионални организации и етика във финансовата сфера
Бизнесът и финансовите пазари процъфтяват благодарение на доверието – това е силната вяра в надеждността на дадено лице или институция. Хората са възприели, че точното поведение се изразява в спазването на закони, наредби и други правила, но през целия си живот и кариера професионалистите в инвестиционната индустрия се сблъскват със ситуации, в които няма точно определено правило, което да определя кое е правилното поведение. Понякога съществуващите правила може да са неясни или дори да са в противоречие помежду си. Отговорните хора, включително професионалистите в областта на инвестициите, трябва да искат и да могат да идентифицират потенциални етични проблеми и да създават решения за тях, дори при липса на ясно формулирани законодателни инициативи. Правителствата и свързаните с тях организации могат да създават закони или разпоредби, които да отразяват широко споделяни вярвания за задължителното и забраненото поведение. Законите и наредбите са правила за поведение, определени от ръководен орган, например законодателен или регулаторен, които определят как физическите и юридическите лица под негова юрисдикция трябва да се държат в определени ситуации. В повечето държави има закони и разпоредби, уреждащи правилата в инвестиционната индустрия и начинът на поведение на участниците в нея. Различията в законите могат да отразяват различия в убежденията и ценностите, което потенциално създава възможности за законно, но неетично поведение. Поради настъпилата глобализация и интеграция на финансовите пазари, много от различните групи и общности в тази индустрия формулират убежденията си относно задължителното и забраненото поведение в писмен набор от принципи, наричани етични кодекси. Професионалните асоциации често приемат етичен кодекс, за да представят ценностите на организацията и общите очаквания за поведението на нейните членове. Някои общности също така разширяват своите етични кодекси и приемат изрични правила или стандарти, които определят специфично поведение, изисквано от членовете на общността, за да може то да се счита за етично. Със своето присъединяване, членовете се съгласяват да спазват етичния кодекс и стандартите за поведение на общността, като всякакво неетично поведение може да бъде докладвано към съответните етични комисии от страна на потърпевшите страни.
В миналото, правителствата и регулаторните органи са се опитвали да се борят с неправомерните действия в сектора чрез различни реформи. Днес, глобалните капиталови пазари са силно свързани и все-повече регулирани, за да може да се защитят интересите на участниците на пазара. Много от регулаторните органи не разполагат с достатъчно ресурси за прилагане на добре написани правила и разпоредби. Ето защо, самото спазване на законите и разпоредбите не е достатъчно, за да се гарантира етичното поведение на финансовите специалисти или да се създаде наистина етична култура в сектора. Наличието на етични кодекси и правила за тяхното прилагане има значително позитивно влияние върху цялата финансова индустрия. По този начин се постига един унифициран подход към проблематиката в бранша, който предполага надграждане на някои от съществуващите регулации в редица световни пазари.
Целта ни е да запознаем аудиторията с добрите практики и наличието на етични кодекси в различните професионални асоциации, както и да покажем обхвата на различните стандарти и норми за етично поведение.
Етика и регулации
Етиката включва набор от морални принципи и правила за поведение, които дават насоки за нашето поведение. Думата "етика" [1] идва от гръцката дума "ethos", означаваща характер, която се използва за описание на водещите убеждения или идеали, характеризиращи дадено общество или обществена група. Убежденията са предположения или мисли, които смятаме за верни. Принципът се определя като убеждение или фундаментална истина, която служи за основа на система от убеждения или поведение или верига от разсъждения. Убежденията ни формират нашите ценности - онези неща, които смятаме за ценни или заслужаващи внимание. Моралните принципи[2] или етичните принципи са убеждения относно това кое е добро, приемливо или задължително поведение и кое е лошо, неприемливо или забранено поведение. Етичните принципи могат да се отнасят до убеждения относно поведението, което индивидът очаква от себе си, както и до споделени убеждения относно стандартите на поведение, които се очакват или изискват от дадена общност или обществена група.
В много случаи различните заинтересовани страни имат общи етични очаквания към представителите на финансовата индустрия. В други случаи те използват различни критерии за да решат дали нещо е етично и полезно за тях. Законите и разпоредбите често налагат етични действия, които водят до по-добри резултати за обществото или конкретни групи заинтересовани страни. Например, спазването на изискването да се говори истината и да се разкрива всичката налична информация, характеризираща определен финансов продукт се счита за етично поведение. Друг пример е изискването на регулатора да се разкрива инвестиционния риск във всички съпътстващи рекламни материали. Това спомага за по-добрата информираност на клиентите и за липсата на оплаквания и разследвания от страна на регулаторния орган. Поведение, което намалява тези рискове (напр. спазване на правилата за оповестяване), се счита за етично, като води до по-добри резултати за инвеститорите и отговаря на етичните очаквания на различните заинтересовани страни.
Често законното поведение и етичното поведение не се препокриват. Някои видове поведение може да са законни в определени юрисдикции, но да не се считат за етични. В някои страни например няма закони, които да забраняват търгуването при притежание на значима непублична информация, докато в други тази търговия е недопустима и се преследва от закона. Друг пример е доброволното разкриване на престъпна дейност от страна на служител във фирмата, което в определени случи може да се счита за нарушаване на вътрешния ред на компанията и на местното законодателство, но от друга страна може и да е пример за етично поведение. В някои пазари може да съществува регулаторно изискване да се предлагат „подходящите“ продукти на клиентите. На други места това изискване може да е формулирано като „продуктите, които са от най-голям интерес“ за клиента. Възможната липса на по-задълбочени дефиниции е предпоставка за различната им интерпретация и за значителни различия в последващите действия.
Законите, наредбите, професионалните стандарти и етичните кодекси могат да направляват цялата индустрия, но индивидуалната преценка е от решаващо значение за вземането на принципни решения и упражняването на подходящо поведение. Много често, под влиянието на различни лобита, малките но съществени детайли в местната регулаторна рамка може да се отклоняват от общоприетите норми в професията. Когато са изправени пред етична дилема, професионалистите трябва да имат добре развита система от принципи, избягвайки двусмислието, своята нерешителност или измамническо поведение и разрушаване на общественото доверие. Създаването на етична рамка, която да служи като база преди вземането на решение за действие е решаваща стъпка в етичното поведение. Понякога самите регулатори осъзнават, че представителите на индустрията могат да създадат много по-адекватна система от стандарти, поради постоянния информационен поток и разнородните работни казуси, които са част от тяхното ежедневие. Много регулаторни органи по света работят в тясно сътрудничество с професионалните организации, за да разработят обща и всеобхватна регулаторна рамка, която да се ползва с високо признаване и уважение. Само тогава, инвеститорите биха се чувствали достатъчно добре защитени от неетично поведение от страна на различните представители на индустрията.
Някои законодатели твърдят, че налагането на повече регулации и постоянно наблюдение ще повиши доверието на пазара. Тези възгледи са свързани с няколко проблема. Първо, законодателните инициативи обикновено следват пазарните практики, въпреки че регулаторите могат и проактивно да разработват закони и разпоредби, за да се справят със съществуващи или очаквани практики. Но адекватната реакция отнема значително време, през което проблемната практика може да продължи или дори да се разрасне. Веднъж приет, новият закон може да бъде неясен, противоречив или с твърде тесен обхват и двусмислени параграфи, които да се интерпретират различно от самите регулирани участници. Новият закон също може да намали или дори да премахне съществуващата дейност, като същевременно създава възможност за друга, но отново проблематична дейност. Освен това законите се различават в различните държави или юрисдикции, което позволява съмнителни практики да се преместят на места, където липсва въпросната регулация. В голямата си част етичното поведение надхвърля това, което е регламентирано със закони и разпоредби. То предполага индивида или компанията да могат да действат адекватно и „етично“, според широкото разбиране на гилдията, дори и при липса на адекватни регулаторни изисквания.
Добри практики
В тази част на изследването ще направя обзор на четири от съществуващите професионални организации и техните етични кодекси. Този преглед няма за цел да е изчерпателен и всеобхватен. Целта му е по-скоро да даде представа за примери от практиката, за това как представителите на индустрията управляват и решават различни казуси, пред които се изправят в своето професионално ежедневие. При някои организации са разработени и допълнителни стандарти за практическо приложение, които конкретно разглеждат хипотетични или исторически казуси и дават насоки за тяхното решаване, съблюдавайки етичните норми на поведение, които са залегнали в етичния кодекс.
CPA (Certified Public Accountant)
Титлата CPA се присъжда от AICPA[3] (Американски Институт на Сертифицираните Публични Счетоводители) и се дава на лицензирани професионалисти в областта на счетоводството, които са ангажирани в областта на защитата на обществения интерес. Тези предлагат одити на финансови отчети и други услуги по заверка на финансово съдържание, за да помогнат на инвеститорите да се информират за финансовото състояние на компаниите. Част от техните услуги са предоставянето на съвети относно данъчно и финансовото планиране. Тези специалисти предлагат на организациите по целия свят данъчни услуги, услуги по финансово отчитане и консултантски услуги, подпомагайки вземането на стратегически решения. Едно от изискванията е да спазват строг Кодекс за професионално поведение, който изисква компетентност, обективност, почтеност и независимост. Изпълнителният комитет по професионална етика (ИКПЕ) е висшият комитет към AICPA, натоварен с тълкуването и прилагането на Кодекса за професионално поведение[4]. Последната редакция на този кодекс е направена през 2014 година. Целта на AICPA е да популяризира този документ, като насърчава неговото приемане и адаптиране към работата на много други счетоводни организации.
Членовете на AICPA са приели Кодекса за професионално поведение за да предоставят насоки и правила на всички членове при изпълнение на професионалните им задължения. Кодексът се състои от принципи и правила и тълкувания. Принципите осигуряват рамката за правилата, които регулират изпълнението на професионалните отговорности. Уставът на AICPA изисква от членовете да се придържат към правилата на кодекса. Спазването на правилата зависи от разбирането и доброволните действия на членовете, както и от общественото мнение. Този кодекс дава точни и ясни напътствия за професионално поведение на членовете, които могат да се сблъскат с различни взаимоотношения или обстоятелства, създаващи заплахи за спазването на правилата на организацията. Въпреки, че правилата и разясненията се стремят да разрешат много ситуации, те не могат да обхванат всички взаимоотношения или обстоятелства, които могат да възникнат. Следователно при липса на тълкуване, членът трябва да прецени дали този поведение или обстоятелство биха довели до нарушаване на правилата.
CFP (Certified Financial Planner)
Съветът по стандартизация на сертифицирани финансови консултанти[5], (CFP Board) е организация с нестопанска цел, която служи на обществото, като насърчава професионалните стандарти в областта на личното финансово планиране. Този съвет определя и прилага изискванията за сертифициране по програмата CFP. Целта е да се поддържат високи стандарти за компетентност и етика при упражняването на професионалните задължения на специалистите по финансово планиране. Приоритети на съвета за периода 2022-2026 са насърчаването на поведение, което да повишава доверието в бранша, подобряването на достъпа до високо квалифицирани кадри, подпомагането на регулаторните органи в тяхната дейност, както и подобряването на общата компетентност на работната сила. CFP Board е разработил етичен кодекс и стандарти за поведение, чиято цел е да са в полза на широката общественост. Те са базирани на възприятията за честност, обективност, компетентност и конфиденциалност. Изискване към носителите на професионалната CFP титла е строго да спазват тези стандарти. Това помага на клиентите да са сигурни, че си партнират с финансов консултант, който ще им предостави информиран, обоснован и етичен съвет за управлението на техните финанси.
Етичният кодекс[6] на CFP Board е достатъчно разбираем и е съставен от шест ясни и точни принципа:
- Действайте честно, почтено, компетентно и усърдно.
- Действайте в най-добрия интерес на клиента.
- Полагайте дължимата грижа.
- Избягвайте или разкривайте и управлявайте конфликти на интереси.
- Поддържайте поверителността и защитавайте неприкосновеността на поверителната информацията за клиента.
- Действайте по начин, който се отразява положително на професията на финансовото планиране и на сертификацията CFP.
Разработените стандарти за поведение, които допълват етичния кодекс, третират въпроси касаещи фидуциарни задължения, почтеност, компетентност, усърдие, разкриване и управление на конфликти на интереси, разумна и обективна професионална преценка, професионализъм и други. Основната цел на тези стандарти е да дадат възможно най-ясна представа за очакваните етични предизвикателства при упражняването на професията, като дадат напътствия за тяхното етично и безконфликтно решаване. CFP Board има ясно дефиниран процес за разглеждане на доклади за неправомерно поведение и се ангажира да поддържа процес на правоприлагане, който е надежден за обществеността и справедлив за своите членове.
CEFA (Certified European Financial Analyst)
Професионалната сертификация CEFA (Сертифициран Европейски Финансов Анализатор) се присъжда от EFFAS[7] (European Federation of Financial Analysts Societies), Европейска федерация на сдруженията на финансовите анализатори, създадена през 1962 г. Тяхната мисия е да ръководят професионалистите в областта на инвестициите в развитието на тяхната професионална кариера, в съответствие с Кодекса за поведение на EFFAS, така че да оказват положително социално въздействие. Начините за постигане на тази цел става чрез споделяне с пазара на експертни мнения и заключения от дебати между квалифицирани специалисти, подпомагане на регулаторни органи в процеса на създаване на законови рамки, осигуряване на обучителни и сертификационни програми и създаване, поддържане и разпространение на професионални стандарти, покриващи дейността на финансовите анализатори. Професионалната сертификация CEFA датира от 1991 година. Оттогава тя се счита за „златен стандарт“ в Европа, поради факта, че съответства на законодателството в европейските страни и отговаря на изискванията на финансовите пазари в Европа.
EFFAS са разработили свой етичен кодекс, чиято цел е да повишава доверието между всички участници на пазара, да подобрява качеството на работата на своите членове, както и да способства за интеграцията и доброто функциониране на общият Европейски пазар. От друга страна федерацията не иска да налага еднороден кодекс за всички общности в ЕС, а вместо това поощрява плурализма и промотира „Принципи на етично поведение“[8] между своите членове. Кодексът е базиран на основното разбиране, че всеки инвестиционен специалист се определя по две основни характеристики: професионална квалификация и професионална почтеност. Основните принципи на EFFAS определят фундаменталните правила за етично поведение от страна на инвестиционните професионалисти. Специфичните принципи спомагат прилагането на основните принципи в дейностите на практиците в индустрията. Фундаменталните принципи, които изграждат кодекса са отново свързани с прилагането на високи стандарти честност, почтеност, независимост и обективност при вземането на решения и упражняване на професията. Професионалната компетентности познаването на местното законодателство са другите основни изисквания за съответствие с етичните норми на организацията.
CFA (Certified Financial Analyst)
Професионалната сертификация CFA се предоставя от CFA Institute[9], глобална организация с нестопанска цел, обединяваща своите членове от цял свят. Този институт е създаден през 1962 година, като правоприемник на Федерацията на финансовите анализатори (Financial Analysts Federation , FAF), която съществува от 1947 година. Целта на CFA Institute е да предоставя обучение по финанси на професионалистите в областта на инвестициите и управлението на активи, популяризирайки високи стандарти в областта на етиката и образованието в глобалната инвестиционна индустрия. Основните сфери, залегнали в сертификационната програма и обучението включват анализ на акции и облигации, анализ на алтернативни инвестиции и недвижими имоти, статистика, анализ на деривати, корпоративни финанси, управление на финансови портфейли. Всеки член на института трябва да спазва Етичния кодекс и стандарти за професионално поведение, които са създадени за да служат като основно средство при решаването на етични казуси, произхождащи от ежедневната дейност. Те представляват практически и етични принципи на поведение, които членовете и кандидатите трябва да спазват, за да се удовлетворят широките очакванията на индустрията. Кодексът и стандартите се преразглеждат и актуализират редовно, за да могат да останат ефективни и да продължат да представляват най-високите етични норми в инвестиционната индустрия в глобален мащаб.
От създаването си през 60-те години на миналия век Кодексът и Стандартите насърчават почтеността на членовете на CFA Institute и служат глобално като модел за измерване и оценка на етиката на професионалистите в областта на инвестициите, независимо от функционалността на работа, културните различия или местните закони и разпоредби. Целта е да се представи един разбираем и приемлив етичен кодекс[10] , които да получи широка подкрепа и възприемане в различните юрисдикции, определяйки минималните норми на етично поведение.
Членовете на CFA Institute трябва да:
- Действат почтено, компетентно, старателно, с уважение към обществеността, клиентите и потенциалните клиенти, работодатели, служители, колеги в инвестиционната професия, и други участници на световните капиталови пазари
- Поставят на първо място почтеността на инвестиционната професия и интересите на клиентите над своите лични интереси
- Упражняват грижливост и независима професионална преценка при извършване на инвестиционен анализ, инвестиционни препоръки, предприемане на инвестиционни действия и участие в други професионални дейности.
- практикуват и да насърчават другите да практикуват професионално и по етичен начин, който да утвърждава доброто име на тях самите и на професията като цяло
- насърчават интегритета и жизнеспособността на световните капиталови пазари в полза за обществото
- поддържат и подобряват професионалната си компетентност и да се стремят да поддържат и подобряват компетентността на други инвестиционни професионалисти
Очевидно така представен, Етичният кодекс на CFA Institute с стреми да допълни регулаторната рамка, действаща в редица световни пазари, чрез дефинирани на ясни и лесноразбираеми принципи. Те са задължителни за всички членове на организацията, като стремежът е, този кодекс да бъде доброволно приет и от други организации и компании, като част от техните етични разпоредби. CFA Institute публикува и „Кодекс за професионално поведение на мениджърите на активи“[11] , който отчасти има за цел да помогне на управляващите дружества да спазват регулациите, изискващи наличието на етични кодекси от страна на тези дружества. Тези усилия целят изграждането на една обща рамка, валидна за повечето пазари, независимо от местните регулаторни различия. Това спомага за по-лесната ориентация и съпоставка на степента на съответствие от страна на инвеститорите и доколко съществуващите етични норми в организациите отговарят на световните стандарти.
Отново на първо място в Стандартите за поведение се поставя познаването и спазването на местното законодателство. При наличие на въпроси и работни казуси, професионалистите трябва да се обърнат към правилата за етично поведение на своите организации, които ще ги водят при вземането на решение относно тяхно поведение или при предоставянето на инвестиционно решение. Тук е добре да се спомене, че CFA institute задължава своите членове да спазват етичният кодекс и стандартите, дори и в случай, че според местното законодателство е законно да не го правят. Същото важи и когато стандартите налагат по-висока степен на отговорност спрямо различните скейкхолдъри в сравнение с регулаторната рамка на пазара. Практиците, които работят в няколко юрисдикции, могат да бъдат обект на различни закони и разпоредби относно ценните книжа и фондови борси. Ако местното приложимо законодателство е по-строго от това на изискванията на Кодекса и Стандартите, членовете и кандидатите трябва да спазват местното приложимо право, в противен случай те трябва да се придържат към Кодекса и Стандартите.
Етиката и професионализъм: имат ли значение?
Редовно обучение по етика и спазване на правилата, заедно с приемането на кодекс е от решаващо значение за инвестиционните посредници, които се стремят да създадат силна култура на почтеност и да осигурят среда, в която служителите действат етично, и в съответствие със закона. Обучението и образованието подпомагат лицата както в разпознаването на ситуациите, които водят до етични и правни предизвикателства, така и в идентифицирането на тези обстоятелства и влияния, които могат да влошат етичната преценка.
Ако погледнем към финансовата криза от 2008 година, можем да заключим, че тогавашното ниво на регулаторна рамка на развитите финансови пазари не можа да предотврати финансовия колапс и последвалата след това криза. В свое проучване[12] Victor Lewis, Kenneth D. Kay, Chandrika Kelso и James Larson твърдят, че апетитът за риск, граничещ с алчност е избутал встрани всички норми на етично поведение от пазара на дългови инструменти. Те изразяват и мнение, че това няма да е последната криза свързана с етиката, ако правителствата не се намесят с регулации и в тази област:
„Therefore, this latest financial ethical crisis is not the first time this has occurred, nor will it be the last time unless the proper government regulations are put in place.“
В тази връзка, сериозните етични нарушения които се случиха в индустрията, принудиха някои регулатори да въведат изискване за членство на инвестиционните консултанти в професионален орган, да спазват приемлив кодекс на поведение, да достигнат минимално ниво на подходящо образование, да се ангажират с продължаващо обучение и да понасят санкции за всяко нарушение. Един от най-лесните начини да са разкрие потенциален етичен проблем е като си зададем следните въпроси: Това действие законно ли е? Ако е законно, честно ли е и нарушава ли професионалния етичен кодекс и стандартите за поведение? Ако се поставим на мястото на клиента, какъв ще бъде отговорът на предишните въпроси?
Наръчникът[13] за практическите стандарти на CFA Institute предоставя насоки на професионалистите във финансовата индустрия, които ежедневно се борят с реални етични дилеми в инвестиционната професия. Наръчникът цели да бъде пресечна точка между теорията и практиката като представлява всеобхватен и изчерпателен документ третиращ максимален брой етични дилеми, включително и с примери от практиката.
За разлика от правителствените агенции, браншовите саморегулиращи се органи са частни организации, които едновременно представляват и регулират своите членове. Въпреки че тези организации са независими от държавните и до известна степен са изолирани от политически натиск, те могат да бъдат обект на влияние и натиск от страна на своите членове. Браншовите саморегулиращи се органи получават правомощия от своите членове, които се съгласяват да спазват правилата и стандартите на организацията и да съблюдават тяхното прилагане. Тези организации имат право да изключват своите членове или временно да замразяват достъпа, докато трае процесът на проверка за наличие на неетични или противозаконно поведение. Етичните кодекси и стандарти за поведение би следвало да се проектират, изработват, предлагат и гласуват именно от членовете на такива професионални организации, като същите могат да служат на законодателните органи за основа на подобряването на регулаторните рамки на световните финансови пазари.
От направения обзор е видно, че различните професионалисти във финансовата индустрия се обединяват в локални, регионални и световни организации, с цел повишаване на доверието в професията и засилване на интегритета на финансовите пазари. Преобладава мнението, че високите етични стандарти, правилата за пруденциално поведение, саморегулирането и самодисциплината допринасят за доверието на инвеститорите към професията и финансовите посредници. Взаимодействието между различните браншови организации с местните регулаторни органи спомага за по-бързото разкриване на проблемните области, които могат да доведат до незаконно или неетично поведение. Етичните кодекси на професионалните организации са задължителни за членовете им и за фирмите, които претендират съответствие, като техните разпоредби се прилагат с приоритет при липса или при наличие на по-малко задължаващи законови регулации. По време на кариерата си инвестиционните специалисти могат да се сблъскат с дилеми, включително такива с етични последици. Начинът, по който те решават да се справят с тях, може да има важно значение за доверието на клиентите, за доверието в професията, за престижа на работодателя им, както и за бъдещата им кариера. Вземането на етични решения в среда, изпълнена с предизвикателства, може да бъде трудна задача. Способността за прилагане на етична рамка за вземане на решения и избягване на дилеми може да помогне за бъдещото кариерно развитие на всеки финансов професионалист.
Източници:
[1] Ethics, Wikipedia, https://en.wikipedia.org/wiki/Ethics
[2] Principles of Moral Reasoning, https://philosophy.tamucc.edu/notes/moral-principles
[3] AICPA, https://us.aicpa.org/
[4] AICPA Code of Professional Conduct, https://us.aicpa.org/research/standards/codeofconduct.html
[5] CFP Board, https://www.cfp.net/
[6] Code of Ethics and Standards of Conduct, https://www.cfp.net/ethics/code-of-ethics-and-standards-of-conduct
[7] European Federation of Financial Analysts Societies, https://effas.com/
[8] EFFAS Principles of Ethical Conduct, https://effas.com/about-us/principles-of-ethical-conduct/
[9] CFA Institute, https://www.cfainstitute.org/
[10] Code of Ethics and Standards of Professional Conduct, CFA Institute, https://www.cfainstitute.org/-/media/documents/code/code-ethics-standards/code-of-ethics-standards-professional-conduct.pdf
[11] Asset Manager Code, CFA Institute, https://www.cfainstitute.org/en/ethics-standards/codes/asset-manager-code
[12] Lewis, Victor and Kay, Kenneth D. and Kelso, Chandrika and Larson, James, Was the 2008 Financial Crisis Caused by a Lack of Corporate Ethics? (2010). Global Journal of Business Research, Vol. 4, No. 2, pp. 77-84, 2010, Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=1633638
[13] The Standards of Practice Handbook (2014, 11th edition), CFA Institute, https://www.cfainstitute.org/en/ethics-standards/ethics/code-of-ethics-standards-of-conduct-guidance