Възвръщаемост на инвестицията: Как да оценим успеха на нашите финансови решения

Работейки с инвеститори, разбрах, че има известно неразбиране относно това как се измерва възвращаемостта от инвестицията. Съществуват различни показатели и методи, които могат да се използват за оценка на ефективността на инвестициите. Важно е да се изяснят тези концепции, за да могат инвеститорите да сравняват "ябълки с ябълки" и да вземат информирани решения. В следващите редове ще разгледаме най-използваните показатели за възвращаемост и как те могат да бъдат приложени в практиката.

Когато стане въпрос за инвестиции, много често чуваме как различни инвеститори, продавачи, брокери и разказвачи (на истории за успех), говорят за възвращаемост на инвестицията. Чуваме изрази като: „Колко е доходността“, „Какъв е ROI-a?“, „Колко е нормата на възвръщаемост“, „Кога ще си избия парите?“ 😊. Зад всички тези въпроси се крият различни измерители за възвращаемостта на дадена инвестиция.

Има няколко различни показателя за измерване на възвръщаемостта, които инвеститорите и бизнесмените използват, за да оценят ефективността на вложенията си. Някои от най-често използваните са:

Възвръщаемост на инвестицията (Return of Investment, ROI)

ROI = (Цена на актива сега – Цена на придобиване) / Цена на придобиване

Това е разликата в цената при продажба с цента на придобиване, разделена на цената на придобиване. Ако умножим по 100 ще видим резултата в процентно изражение.

** В следващите примери всички дължими данъци и такси са игнорирани за улесняване на изчисленията. Числата посочени в зелено не са получени парични потоци а оценка на актива в дадения период.

Пример 1:

Нека да приемем, че сме инвестирали 1000 лева в края на 2024 година. В края на 2025 година разбираме, че пазарната цена на нашата инвестиция се е увеличила с 10% и е достигнала 1100 лева. Ние решаваме да не продаваме и да запазим нашата експозиция. Така, в края на 2026, 2027 и 2028 година пазарната цена на нашия актив нараства всяка година със 100 лева, съответно с 9.09%, 8.33% и 7.69%, като достига до 1400 лева. Стойностите на инвестицията през 2025, 2026 и 2027 година са наблюдавани и не са реализирани чрез продажба. Продажбата на актива става в края на 2028 година. Допълнително приемаме, че няма получен доход или направен разход през периода на държане на актива.

От таблицата се вижда, че възвращаемостта на годишна база, спрямо предходната година намалява всеки следващ период.

След продажбата на нашия актив в края на 2028 година ще получим 1400 лева и:

ROI = (1400 - 1000) / 1000 = 0.4 x 100 = 40%

Всяка следваща година, стойността на нашата инвестиция е растяла съответно с 10.00%, 9.09%, 8.33% и 7.69%.

Тук трябва да се отбележи, че ако направим това изчисление в края на 2028 година, след продажбата на актива, това е реализирана доходност. В случая игнорираме дължимите данъци и такси за улесняване на изчисленията. Ако направим това изчисление сега, в края на 2024 година това е очаквана (предполагаема) доходност, поради факта, че продажната цена не е предварително известна.

Пример 2:

Нека да приемем, че сме инвестирали 1000 лева в края на 2024 година. В края на 2025 година разбираме, че пазарната цена на нашата инвестиция се е увеличила с 10% и е достигнала 1100 лева. Ние решаваме да не продаваме и да запазим нашата експозиция. В края на 2026 година пазарната цена на актива ни е достигнала 1300 лева и ние решаваме на продадем. Ръстът на цената в 2026, в сравнение с 2025 е 18.18%. Допълнително приемаме, че няма получен доход или направен разход през периода на държане на актива.

От таблицата се вижда, че възвращаемостта на годишна база, спрямо предходната година се увеличава през 2026 спрямо тази през 2025 година.

След продажбата на нашия актив в края на 2026 година ще получим 1300 лева и:

ROI = (1300 - 1000) / 1000 = 0.3 x 100 = 30%

През двете години, стойността на нашата инвестиция е растяла съответно с 10.00% и 18.18%.

Ако сравним двата примера виждаме, че в първия случай ROI е 40% а във втория е 30%

ROI на годишна база (annualized ROI)

Основния проблем при ROI, е че няма приложимост при сравнение на различни инвестиционни възможности. В конкретния случай, Пример 1 реализира по-голяма възвръщаемост от Пример 2, но времето на държане на актива е два пъти по-дълго. Сага какво?

За да можем да правим сравнения когато периодите на държане при алтернативните инвестиционни възможност се различават, ние трябва да представим реализираната или очакваната възвръщаемост на годишна база. С други думи, трябва да усредним стойностите на ръст през годините.

Пример 1: ROI на годишна база = (1+0.40)^(1/4)-1 = 8.78%

Пример 2: ROI на годишна база = (1+0.30)^(1/2)-1 = 14.02%

От примера се вижда, че въпреки по-малкия ROI, от гледна точка на ефективност, инвестиционното предложение в Пример 2 превъзхожда това от Пример 1. В този случай трябва да знаем какво ще правим с кеша, който ще получим в края на 2026 година. Ако нямаме добра алтернатива и оставим парите си да отлежават в някоя банка може да се окажем в по-неизгодна позиция в сравнение с тази в Пример 1. В някой случаи на висока волатилност и ограничен апетит за риск, по-късата позиция в Пример 2 може да има значителни преимущества.

ROI може да се полза за приблизително изчисление на възвращаемостта от различен по вид инвестиции. Интуитивно, търсим най-голямата положителна стойност на ROI, като отчитаме факта за различната продължителност на периодите на държане при различните алтернативи.

Този показател е лесно разбираем и лесен за изчисление, но от друга страна в този вид не отчита дохода, получен по време на инвестицията, както и продължителността на самия период. Например, не е едно и също дали ще получим ROI от 30% за 1 година или за 5 години.

Възвращаемост за периодa на държане (Holding Period Return, HPR)

Възвращаемостта за периода на държане е общата възвращаемост, получена от държането на актив или портфейл от активи за определен период от време. Тя показва с колко се е увеличила или намалила инвестицията от началото до края на периода, като отчита и получения доход през този период.

HPR = (Получен доход + (Цена на актива сега – Цена на придобиване)) / Цена на придобиване

Пример 3:

Нека да приемем, че сме инвестирали 1000 лева в края на 2024 година. В края на 2028 година разбираме, че пазарната цена на нашата инвестиция се е увеличила с 40% и е достигнала 1400 лева и решаваме да продадем този актив. За улеснение, Малко преди продажбата на актива получаваме плащане под формата на дивидент или наем (рента) в размер на 200 лева. Допълнително приемаме, че няма друг получен доход или направен разход през периода на държане на актива. Така сумата, която получаваме в края на 2028 година е 1600 лева.

HPR = (200+(1400-1000)) / 1000 = 0.60 x 100 = 60%

От примера се вижда, че получен доход или направен разход в края на периода значително може да промени възвращаемостта на инвестицията. В сравнение с Пример 1, получения дивидент (доход) в края на периода вдига възвращаемостта с 20%, достигайки до 60%.

Ако се абстрахираме от частният случай в който дивидента се получава в края на периода, , възвращаемостта за периода на държане ще бъде изчислена на базата на реинвестиране на всяко едно получено дивидентно плащане между t = 0 и t = H в допълнителни акции на датата, на която е получен дивидентът, на цената, която е била налична тогава.

По-същият начин, HPR може да се преизчисли на годишна база за да може да се сравни с други инвестиционни алтернативи.

HPR на годишна база = (1+0.60)^(1/4)-1 = 12.47%

Възвращаемостта за периода на държане взема предвид не само увеличението на стойността на инвестицията, но и доходите от плащания по нея.

Как да изчислим възвращаемостта, когато инвестицията е за повече от един период (година) и имаме различни по размер приходи и разходи по време на целия период? Тук на помощ идва Internal Rate of Return, IRR или Вътрешната норма на възвръщаемост.

Вътрешна норма на възвръщаемост (Internal Rate of Return, IRR)

IRR е процентът на възвръщаемост, при който нетната настояща стойност (NPV) на инвестицията е равна на нула. Той помага да се определи колко ефективна е инвестицията, като се вземат предвид нетните парични потоци през периода на държане, както и цената на парите във времето.

Нетна настояща стойност (NPV) е разликата между стойността на инвестицията и дисконтираната настояща стойност на бъдещите (очаквани) или реализираните парични потоци.

NPV = нетна настоящата стойност

Ct = парични потоци в период t

r = норма на възвръщаемост

INV = първоначална инвестиция

Вътрешната норма на възвращаемост, IRR е тази величина на (r), при която тази разлика е става равна на нула. С помощта на Excel или друг софтуер за електронни таблици, вътрешната норма на възвращаемост лесно може да бъде изчислена посредством вградена функция.

Основната цел на IRR е да определи дисконтовия процент, който прави настоящата стойност на общата сума от годишните номинални парични постъпления равна на първоначалната нетна парична инвестиция за проекта.

** В примерите с IRR първоначлната инвестиция и всички изходящи парични потоци се въвеждат със знак "минус" поради изискване на вградената функция на софтуера.

Пример 4:

Нека да приемем, че сме инвестирали 1000 лева в края на 2024 година. В края на 2028 година цената на нашия актив достига до 1400 лева и ние решаваме да излезем от инвестицията чрез продажба.

В този пример IRR е равна на ROI на годишна база от Пример 1 поради факта, че нямаме никакви допълнителни плащания или доходи по време на тези четири години на държане на актива.

Пример 5:

Нека да приемем, че сме инвестирали 1000 лева в края на 2024 година. В края на  2028 година цената на нашия  актив достига до 1400 лева и ние решаваме да излезем от инвестицията чрез продажба. През 2025 и 2026 се е наложило да направим допълнителни инвестиции, съответно от 25 лева и 50 лева. Това са плащания, които може да са породени от различни нужди. През 2027 година сме получили нетен доход от 150 лева.

В този случай, IRR е 10.13% поради факта, че имаме различни по величина и по естество нетни парични потоци, които са настъпили в различен момент през периода на държане на актива.

И в двата примера за IRR, вътрешната норма на възвръщаемост показва годишното нарастване на инвестицията, вземайки предвид величината и посоката на нетните парични потоци, както и цената на парите във времето. Колкото по-далече във времето е доходът или разходът от инвестицията, толкова по-малка тежест има в изчисленията за настояща стойност и IRR.

Период на възвръщаемост (Payback Period)

Периодът на възвръщаемост е времето, необходимо за възстановяване на първоначалната инвестиция от генерираните парични потоци. По-краткият период на възвръщаемост е предпочитан, тъй като показва по-бързо възстановяване на инвестицията.

Недостатък на този показател се, че паричните потоци не са дисконтирани - така се игнорира стойността на парите във времето и риска на инвестицията. Друг недостатък е, че се игнорират последващи парични потоци.

Пример 6

Планираме да направим инвестиция, която ще ни струва първоначално 50000 лева в края на 2024 година. През периода на държане очакваме да имаме разходи и приходи от тази инвестиция, както са показани по-долу в таблицата. Нетните парични потоци са разлика между направените разходи и получения доход през различните години. Кумулативния паричен поток показва, че някъде след края на третата година и преди началото на четвъртата година ние ще възвърнем първоначалната си инвестиция.

Тук изчисленията показват, че след 3,67 години ние ще възвърнем първоначалната си инвестиция. Естествено ако вземем предвид само този показател няма да имаме пълната картина на очакваните парични потоци.

Дали това е добра инвестиция?

Вътрешната норма на възвръщаемост, IRR показва, че за 4 години инвестицията ни е растяла средно с по 1.68% на година. Ако сравним тази стойност с други алтернативи със подобен рисков профил може да добием представа дали тази инвестиционна възможност заслужава нашето внимание.